кошуля

кошуля (български)

кошуля ±

ед.ч.		ко·шу·ля
	членувано	ко·шу·ля·та
мн.ч.		ко·шу·ли
	членувано	ко·шу·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

диал. Риза.

Етимология

старобълг. кошоулıа „вид връхна туника“ (влахо-бълг. грам.), indusium (Mikl. Lex. 307), сърбохърв. кошуља, словен. košulja, чеш. košile, слов. kоšеľа, пол. koszula, г.-луж., д.-луж. košula, рус. кошуля, кошля, укр. кошуля, белорус. кашуля „риза“. Стара заемка от простонар. лат. *cašula, casula „плащ с качулка“, умал. от casa „къща“, срв. исп. casulla „свещеническо облекло“, алб. kesulë, ср.-гр. κασούλα „качулка“.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)