кошара
кошара (български)
ед.ч. | ко·ша·ра | |
---|---|---|
членувано | ко·ша·ра·та | |
мн.ч. | ко·ша·ри | |
членувано | ко·ша·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. кошара μάνδρα (Ман. хр.). Стара заемка от балкано-роман. саsеāriа „сиренарница, мандра“, от caseus „сирене“ (срв. рум. caşarie „сиренарница“, caş „сирене“, мъгл.-рум. căşare „сиренарница“). Думата е проникнала от Балк. полуостров на север и на изток: слов. kоšiаr, пол. koszara, koszar, рус., укр. кошара, откъдето каз. қашар, узб. қўшар „кошара“
Фразеологични изрази
Превод
|
|