кочина

кочина (български)

кочина ±

ед.ч.		ко·чи·на
	членувано	ко·чи·на·та
мн.ч.		ко·чи·ни
	членувано	ко·чи·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Свинарник

Етимология

от старобълг. *котьчинa, производна от старобълг. котьць „клетка за животни, кошарка“ (ХІІ в.) от праслав. *kotьcь, умал. от *kotъ (сръб. кот „кошарка“, старочеш. kot „будка“). Праслав. *kotъ е иранска заемка, иран. *kata- (авест. kata- „землянка, помещение“) < прич. *kņta-, от иран. глагол *kan- „копая“. Заемката е изключително стара, предвид разнообразието от производни форми (*kotьcь, *kotьčina, *kotuxъ). (ЭССЯ, т.11, с. 211-2, 214-5)

Превод

албански:  (sq) английски: pigsty, swinery (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: χοιροστάσιο (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: pocilga, chiquero (es) италиански: porcile (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: der Saustall, der Schweinestall, der Koben (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: porcherie (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)