кочина (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Свинарник

Етимология

от старобълг. *котьчинa, производна от старобълг. котьць „клетка за животни, кошарка“ (ХІІ в.) от праслав. *kotьcь, умал. от *kotъ (сръб. кот „кошарка“, старочеш. kot „будка“). Праслав. *kotъ е иранска заемка, иран. *kata- (авест. kata- „землянка, помещение“) < прич. *kņta-, от иран. глагол *kan- „копая“. Заемката е изключително стара, предвид разнообразието от производни форми (*kotьcь, *kotьčina, *kotuxъ). (ЭССЯ, т.11, с. 211-2, 214-5)

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи