котел (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

  1. Съд с дръжка, направен в специфична форма, използван в миналото за подгряване на вода върху жив огън.

Етимология

старобълг. котьлъ χαλκίον (Зогр., Мар.), праслав. *kotьlъ. Предвид ударението заета непосредствено от лат. catīllus, умал. от catīnus „блюдо, чиния“. От латински произлизат ит., исп. catino, гот. *katils или *katilus (засвидетелстваната форма е род. п. мн. ч. katilē), англ. kettle „чайник“, нем. Kessel „казан“, хол. ketel.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: katls (lv)
  • латински: [[]]
  • литовски: katilas (lt)
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: kосiоł (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: котёл (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: котао (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: kotel (cs)
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

котелно; котловина; котлен камък