кос
кос (български)
ед.ч. | кос | |
---|---|---|
непълен член | ко·са | |
пълен член | ко·сът | |
мн.ч. | ко·со·ве | |
членувано | ко·со·ве·те | |
бройна форма | ко·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Вид прелетна пойна птица.
Етимология
старобълг. косъ (Шестоднев) - от *kopsъ, сравнява се със старогр. κόψιχος, κόσσυφος „кос“. Предвид особеностите на гр. форми (< *kopsi-/*kottiu-), се смята, че думата не е ИЕ, а е от пред-ИЕ субстрат.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
кос (български)
Прилагателно име, тип
Етимология
от корена на коса.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|