корона
корона (български)
ед.ч. | ко·ро·на | |
---|---|---|
членувано | ко·ро·на·та | |
мн.ч. | ко·ро·ни | |
членувано | ко·ро·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Царска корона.
- Прен. Носител на корона, монарх.
- Прен. Клоните на дърво. Слаба корона.
- Накит за глава, даван на жена като награда на конкурс, карнавал, обикновено за красота.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|