корем
корем (български)
ед.ч. | ко·рем | |
---|---|---|
непълен член | ко·ре·ма | |
пълен член | ко·ре·мът | |
мн.ч. | ко·ре·ми | |
членувано | ко·ре·ми·те | |
бройна форма | ко·ре·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
коремь (Троян., ХVІІ в.) от старобълг. *korьmь/*kъrьmь. Прабългарска дума, свързана с тюрк. *qărïn „корем“, срв. чуваш. хырăм, тур. karın, татар. карын, казах. қарын „корем“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|