контрагент
контрагент (български)
ед.ч. | кон·т·ра·гент | |
---|---|---|
непълен член | кон·т·ра·ген·та | |
пълен член | кон·т·ра·ген·тът | |
мн.ч. | кон·т·ра·ген·ти | |
членувано | кон·т·ра·ген·ти·те | |
бройна форма | кон·т·ра·ген·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- В правото (юридическо) – лице или дружество, което поема определени задължения по договор; страна по договор.
- Всеки участник (юридическо или физическо лице) като страна по един договор - клиент, доставчик, консигнатор, дистрибутор.
- Банков термин - използва се юридическото понятие "страна по договор".
Етимология
От лат. contrahens (договори), contrahentis (договарящ, който договаря) през немски - Kontrahent и руски контрагент. От латински и немски произношението би могло да е по-правилно контрахент, но официално в българския език думата е контрагент[1].
Фразеологични изрази
Примери:
- - Това търговско дружество е наш контрагент.
- - Нашите контрагенти не могат да чакат толкова дълго продукцията.
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- ↑ Речник на българския език, Институт за български език към БАН, 2018 г.