контингент

контингент (български)

контингент ±

ед.ч.		кон·тин·гент
	непълен член	кон·тин·ген·та
	пълен член	кон·тин·ген·тът
мн.ч.		кон·тин·ген·ти
	членувано	кон·тин·ген·ти·те
бройна форма		кон·тин·ген·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Спец. В икономиката - определено с някаква цел пълно количество - размер на дела на всеки участник, на вноса, износа. 2. Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• състав, брой, количество, число
• отред, команда, част