контекст
контекст (български)
ед.ч. | кон·текст | |
---|---|---|
непълен член | кон·тек·с·та | |
пълен член | кон·тек·с·тът | |
мн.ч. | кон·тек·с·ти | |
членувано | кон·тек·с·ти·те | |
бройна форма | кон·тек·с·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Смислова рамка, в която е употребена дума или израз, които извън тази рамка могат да придобият съвсем друг смисъл и значение. (Пример: Натюрморт с портокал. В рамките на картината портокалът е елемент от нарисувания етюд. Извън рамките на картината портокалът е плод — храна.)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|