коноп
коноп (български)
| ед.ч. | ко·ноп | |
|---|---|---|
| непълен член | ко·но·па | |
| пълен член | ко·но·път | |
| мн.ч. | ко·но·пи | |
| членувано | ко·но·пи·те | |
| бройна форма | ко·но·па | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Растение Cannabis sativa.
Етимология
ст.-бълг. коноплıа cannabis (Кормч.: Уст., Яр.). Праслав. *konopja е древна заемка, но нито едно от другите известни названия на това растение може да се смята за първоизточник на слав. форма. Всички наименования на растението отразяват едни или други черти на общ прототип. Този културен термин е представен в следните ранни форми: старогр. κάνναβις, κάνναβος - още у Херодот (> лат. cannabis), нар.-лат. *саnарis или *саnарus „коноп“ (> рум. сânерă, ит. саnаро) - очевидно самостоятелна, не-гръцка заемка, прагерм. *hanapa- (> ст.-нем. hаnаf, ст.-англ. hænep, ст.-исл. hampr) - заета преди първото придвижване на съгласните!, както и шумер. kunibu „коноп“ (заето от някой северен първоизточник - конопът не е познат нито на старите египтяни, нито на финикийците). Според Херодот κάνναβις „коноп“ е бил познат на скитите и траките - но траките вероятно са били само посредници при предаването на названието на това растение до гърците. Първоизточникът би следвало да се търси в Източна Европа - срв. близостта на праслав. *konopja и *kǫpati „къпя“ (отразяващи форма от типа *kan(a)p-) - поставящи ги в зависимост от скитската културна традиция, срв. и описания от Херодот обичай на къпане на парна баня с употреба на конопено семе. Срв. староинд. śaṇa- „коноп Cannabis Sativa, Crotolaria Juncea“ иранските форми (нперс. kanab „коноп“, осет. гæн/гæнæ [gän/gänä] „коноп“, сæн [sän] „вино“) и източнофинските форми (ерз. kаńх, мокш. kаńtf „коноп“, коми pøš/pịš, удм. pịš/puš/pəš „коприва, коноп“, мар. pačaš/pöčäš, роťаš-kəńе „мъжки коноп“, kəńe „коноп“). Угро-фин. форми (коми, удм., мар.) са етимологически свързани с мар. pačaš, хант. pịč, манси pis „слой“. Срв. и слав. *poskonь „мъжки коноп“ (рус. посконь, укр. поскiнь, плоскiнь, белор. посконня, словен. ploskovnica, чеш. роskоnеk, poskonný, пол. рłоskоń) < *pos-koni с метатеза (?) от *kono-pos. Думата по всяка вероятност не е индоевропейска и вероятно произлиза от някой древен средноазиатски език.
Фразеологични изрази
Превод
|
|