конвой
конвой (български)
ед.ч. | кон·вой | |
---|---|---|
непълен член | кон·воя | |
пълен член | кон·во·ят | |
мн.ч. | кон·вои | |
членувано | кон·во·и·те | |
бройна форма | кон·воя | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- Войскова команда или въоръжени лица предназначени да охраняват и придружават транспорт, обоз, пленници, арестувани лица и др.
- Временно съединение на транспортни и спомагателни съдове под непосредствената охрана на бойни кораби и самолети за осигуряване на морски превози на войски и товари.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|