компромис

компромис (български)

компромис ±

ед.ч.		ком·п·ро·мис
	непълен член	ком·п·ро·ми·са
	пълен член	ком·п·ро·ми·сът
мн.ч.		ком·п·ро·ми·си
	членувано	ком·п·ро·ми·си·те
бройна форма		ком·п·ро·ми·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ограничаване на своята лична свобода и пространство за сметка на съответната страна, произхождаща от семейната, служебно-трудовата и обществената среда, без да се търсят и очакват дивиденти за това.

Етимология

Думата е с латински произход и първоначалното ѝ значение било „давам взаимно съгласие, че ще се придържам към решението на помирител“.

Фразеологични изрази

1. Човек на компромиса. Лице, което се отличава със сговорчивост и отстъпчивост.

Превод

английски: compromise арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: συμβιβασμός датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: acuerd италиански: compromesso китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Kompromiß норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: compromis, concession холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отстъпка, взаимна отстъпка, разбирателство, помирение
• спогодба, споразумение
• отстъпление, безпринципност