компромис (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Ограничаване на своята лична свобода и пространство за сметка на съответната страна, произхождаща от семейната, служебно-трудовата и обществената среда, без да се търсят и очакват дивиденти за това.

Етимология

Думата е с латински произход и първоначалното ѝ значение било „давам взаимно съгласие, че ще се придържам към решението на помирител“.

Фразеологични изрази

  1. Човек на компромиса. Лице, което се отличава със сговорчивост и отстъпчивост.

Превод

  • английски: compromise
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: συμβιβασμός
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: acuerd
  • италиански: compromesso
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Kompromiß
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: compromis, concession
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи