колчан
колчан (български)
ед.ч. | кол·чан | |
---|---|---|
непълен член | кол·ча·на | |
пълен член | кол·ча·нът | |
мн.ч. | кол·ча·ни | |
членувано | кол·ча·ни·те | |
бройна форма | кол·ча·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Преносим съдържател за стрели. Паласка, калъф за стрели от кожа или дърво.
Етимология
Думата е с интересна история, тъй като преминава с течение на времето от вече изчезналия волжкобългарски до съвременния дунавскобългарски.
< рус. колчан < тат. калчан < волжкобълг. *xalčan.
Тюркски съответствия с преход l > š: старотюрк. qeš, якут. кеhех „колчан“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|