кокиче
кокиче (български)
ед.ч. | ко·ки·че | |
---|---|---|
членувано | ко·ки·че·то | |
мн.ч. | ко·ки·че·та | |
членувано | ко·ки·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Цвете Galanthus nivalis.
Етимология
диал. форми кокиче, кoчиче, качиче, карчичек, карчиджак, карчижи - следва да се свърже с тюрк. конструкция qar čiček „снежно цвете“ > *kačičь с дисимилация в *kokičь. Някои от формите са заети от турски (карчичек, карчиджак, карчижи), други имат вероятно по-ранен произход (предвид a > о) Сравни англ. snowdrop, рус. подснежник, още чув. юрай „кокиче“, юр „сняг“, тур. süt çiçeği букв. „млечно цвете“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|