козел

козел (български)

козел ±
ед.ч.		ко·зел
	непълен член	ко·зе·ла
	пълен член	ко·зе·лът
мн.ч.		коз·ли
мн.ч.	членувано	коз·ли·те
бройна форма		ко·зе·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Мъжка коза.

Етимология

старобълг. козьлъ χίμαρος (Син. тр., Супр., Слепч. ап.), козелъ (Ман. хр.), от коза със старинен суф. -ьлъ. Сравни интересната дума ст.-бълг. козьлогласованиє „трагическа случка, печална сцена“ (Григ. Наз. ХІ в., Слепч. ап.), буквален превод на гр. τραγωδία от τραγος „козел“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: kozioł^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: козёл^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: kozel^(sk)
словенски: kozel^(sl)
сръбски: козао^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: козел^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: kozel^(hr)
чешки: kozel^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

козел

Съдържание

козел (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

козел (български)

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма