когнитивен
когнитивен (български)
ед. ч. | м. р. | ко·гни·ти·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | ко·гни·ти·вния | ||
пълен член | ко·гни·ти·вни·ят | ||
ж. р. | ко·гни·ти·вна | ||
членувано | ко·гни·ти·вна·та | ||
ср. р. | ко·гни·ти·вно | ||
членувано | ко·гни·ти·вно·то | ||
мн. ч. | ко·гни·ти·вни | ||
членувано | ко·гни·ти·вни·те |
Прилагателно име, тип
спец. Познавателен, свързан със съдържанието, понятията.
Етимология
от лат. cognitio "познание"
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|