клиент
клиент (български)
ед.ч. | кли·ент | |
---|---|---|
непълен член | кли·ен·та | |
пълен член | кли·ен·тът | |
мн.ч. | кли·ен·ти | |
членувано | кли·ен·ти·те | |
бройна форма | кли·ен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Лице, което редовно или често купува отнякъде или от някого (по отношение на магазина или на продавача).
- Посетител на ресторант, хотел, на заведение за обслужване и др., който получава някаква услуга.
- Лице или учреждение, което има делови сметки с банка, предприятие, фирма и под.
- Лице, което търси правна защита от адвокат; доверител.
- Остар. Пациент.
- Истор. В древния Рим — непълноправен и социално слаб гражданин, който зависел в правно отношение от някой богат и влиятелен гражданин, негов патрон.
Етимология
— От лат. cliens, clientis ‘покровителстван’ през нем. Klient и рус. клиент.
Фразеологични изрази
◇ Клиент. Комп. Компютър в мрежа, който има достъп до ресурсите на друг компютър в мрежата (обикновено сървър), като същевременно изпълнява самостоятелно своите операции чрез собствените си програми и приложения.
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
клиентка ж.; клиентела ж.
{{{ДРУГИ}}}