кладня
кладня (български)
ед.ч. | клад·ня | |
---|---|---|
членувано | клад·ня·та | |
мн.ч. | клад·ни | |
членувано | клад·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 208
- Висока копа от снопи или сено
- Копа от дърва или въглища
- Клада[1]
Етимология
От праславянското *klasti – „полагам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|