кенгуру
кенгуру (български)
ед.ч. | кен·гу·ру | |
---|---|---|
членувано | кен·гу·ру·то | |
мн.ч. | кен·гу·ру·та | |
членувано | кен·гу·ру·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | кен·гу·ру | |
---|---|---|
членувано | кен·гу·ру·то | |
мн.ч. | кен·гу·ру·та | |
членувано | кен·гу·ру·та·та |
|
|