квича
квича (български)
Сегашно време | кви·ча |
---|---|
Мин. св. време | кви·чах |
Мин. несв. време | кви·чех |
Повел. наклонение | кви·чи |
Мин. страд. причастие | — |
Мин. деят. св. причастие | кви·чал |
Мин. деят. несв. причастие | кви·чел |
Сегашно деят. причастие | кви·чащ |
Деепричастие | кви·чей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 178, несвършен
(класификация — непреходен)
- За прасе, куче и др. — издавам пронизващи остри звукове.
Етимология
Звукоподражателно. Сродни думи: лит. kvykti, kvykiu, латв. kvīcu, kvīkt, нем. quieken.
Фразеологични изрази
Синоними