катуря
катуря (български)
Сегашно време | ка·ту·ря |
---|---|
Мин. св. време | ка·ту·рих |
Мин. несв. време | ка·ту·рех |
Повел. наклонение | ка·ту·ри |
Мин. страд. причастие | ка·ту·рен |
Мин. деят. св. причастие | ка·ту·рил |
Мин. деят. несв. причастие | ка·ту·рел |
Сегашно деят. причастие | ка·ту·рещ |
Деепричастие | ка·ту·рей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен вид
(класификация — )
Преобръщам, събарям от високо.
Етимология
Производен на катур диал. „място, където могат да се преобърнат или да прекатурят кола“, *katurъ с наставка -urъ от праслав. *katati „търкалям“ (рус. катать „търкалям“, укр. катати „събарям“), итер. към *kotiti (словен. prekotiti „катурвам“, kotati „търкалям“, чеш. „преобръщам“, пол. kocić się „търкалям се“) (БЕР-ІІ: 278), които са с неясна етимология.
Фразеологични изрази
Превод
|
|