катил
катил (български)
ед.ч. | ка·тил | |
---|---|---|
непълен член | ка·ти·ла | |
пълен член | ка·ти·лът | |
мн.ч. | ка·ти·ли | |
членувано | ка·ти·ли·те | |
бройна форма | ка·ти·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип 7
- престъпник, убиец.
- Едър мъж.
- разг. презр. Определение за личност, която не прави нищо, бездейства. Единствената цел на тази личност е да пречи или по някакъв начин да възпрепятства останалите членове на едно общество.
Етимология
от араб./тур.
Фразеологични изрази
Ей, катил.
Превод
|
|
Синоними
престъпник, убиец, злодей, каторжник, затворник, келеш