кардан
кардан (български)
ед.ч. | кар·дан | |
---|---|---|
непълен член | кар·да·на | |
пълен член | кар·да·нът | |
мн.ч. | кар·да·ни | |
членувано | кар·да·ни·те | |
бройна форма | кар·да·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Карданът е съединение с дължина от няколко десетки сантиметри до метри, свързващо два съосни вала. Обикновено има цилиндрична форма и се използва в трансмисията на моторни превозни средства за предаване на въртящ момент от скоростна кутия до диференциала. Посредством шарнирна връзка обезпечава две степени на свобода до 30 или повече ъглови градуса на двата крайни агрегата.
- Специфично шарнирно окачване на инструмент, позволяващ при клатене в основата, това да не се отразява върху положението на окаченото тяло.
Етимология
от името на италианския математик Джироламо Кардано (Girolamo Cardano) (1501-1576)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
карданен механизъм; карданен вал; карданно окачване