карбуратор
карбуратор (български)
ед.ч. | кар·бу·ра·тор | |
---|---|---|
непълен член | кар·бу·ра·то·ра | |
пълен член | кар·бу·ра·то·рът | |
мн.ч. | кар·бу·ра·то·ри | |
членувано | кар·бу·ра·то·ри·те | |
бройна форма | кар·бу·ра·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Карбураторът е част от системата за захранване с гориво двигателите с вътрешно горене работещи по принципа на Ото . В карбуратора постъпва гориво, което с преминаващия през камерата въздух, образуват горивна смес, постъпваща в работния цилиндър на двигателя. Принципа на карбуратора е разработен и патентован от Карл Бенц през 1886 година, но съвременния карбуратор е създаден от Майбах през 1893 година.
Етимология
Наименованието идва от френски наименования на горивния процес в двигателя - carbure (смесване на карбон - въглищен прах, или хидрокарбон - гориво на нефтена основа)и при този процес - carburant, настъпва процеса - combution, т.е.изгаряне с експлозия
Фразеологични изрази
Превод
|
|