капище
капище (български)
ед.ч. | ка̀·пи·ще | |
---|---|---|
членувано | ка·пи·ще·то | |
мн.ч. | ка·пи·ща | |
членувано | ка·пи·ща·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Български дохристиянски храм.
Етимология
старобълг. капиште τέμενος, βώμος, εἴδωλον, ἄγαλμα, στήλη „храм, олтар, идол, паметник“ (Супр., Григ. Наз. ХІ в., Месецослов ХVІ в., Златоуст), производна на капь εἰκών, ἄγαλμα „образ, статуя“ (Супр., Хом. ХІІІ в.), заета от прабълг. *käp ~ чуваш. кап „образ“, старотюрк. kep „образ“, от пратюрк. *gēp „образ“. Заета в унг. kép „картина, образ“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|