кандило

кандило (български)

кандило ±

ед.ч.		кан·ди·ло
	членувано	кан·ди·ло·то
мн.ч.		кан·ди·ла
	членувано	кан·ди·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

Обредно пособие във формата на чашка пълна с течна мазнина - олио или зехтин и фитил, чрез който мазнината изгаря, използващо се широко в православните храмове и в домашния молитвен живот на вярващите християни. Кандилото е светилник, който се поставя пред икони в знак на почит. В някои храмове кандило се поставя и пред изображенията на покойници. Запалването на кандило има значението едновременно на молитва и на жертвоприношение. Често думата "кандило" се бърка с "кадило" или "кадилница" - прибор в православното богослужение и християнски бит за принасяне на "кадилна жертва" - тамян смесен с благоухания.

Етимология

Старобълг. канъдило (Супрасъл. сб.) < средногръц. κανδήλα, κάνδηλον „светилник“ < лат. саndēlа.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: кандило (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)