истински
истински (български)
ед. ч. | м. р. | ис·тин·с·ки | |
---|---|---|---|
непълен член | ис·тин·с·кия | ||
пълен член | ис·тин·с·ки·ят | ||
ж. р. | ис·тин·с·ка | ||
членувано | ис·тин·с·ка·та | ||
ср. р. | ис·тин·с·ко | ||
членувано | ис·тин·с·ко·то | ||
мн. ч. | ис·тин·с·ки | ||
членувано | ис·тин·с·ки·те |
Прилагателно име, тип 78
- Който съответства на истината, на действителността, който отговаря на фактите.
- Който е неподправен, същински, автентичен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- истинен, действителен, реален, верен, точен, естествен, фактически
- същински, точно такъв, безспорен
- неподправен, автентичен
- достоверен
- верующ, правдив
- конкретен, съществуващ, настоящ
- оригинален, неиздаден, в ръкопис
- наистина, правилно, вярно, точно
- искрен, честен
- нефалшифициран, чист
- пълен, изпълнен, напълнен, цял, цялостен, съвършен
- същ
- съществен, важен, значителен, голям, основен, главен
- стопроцентов
- акуратен, щателен, грижлив, правилен, прецизен, стриктен, тесен, ограничен
- правдиво, искрено, предано
- ценен, солиден, сигурен, надежден
- непокътнат, здрав
- явен, очевиден, абсолютен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|