истина

истина (български)

истина ±

ед.ч.		ис·ти·на
	членувано	ис·ти·на·та
мн.ч.		ис·ти·ни
	членувано	ис·ти·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. истина άλήθεια, ἀκρίβεια (Зогр., Мар., Асем.) - производно име на -ина от старобълг. истъ „един и същ, истински“ (Супр., Сав. кн.) от местоим. съчетание *is-to: срв. лат. iste, умбр. еstо- „този“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: totuus; totuudellisuus френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• реалност, действителност, истинност, точност
• аксиома
• правота, правда, правдивост, законност, правдина, справедливост