интегритет

интегритет (български)

интегритет ±

ед.ч.		ин·тег·ри·тет
	непълен член	ин·тег·ри·те·та
	пълен член	ин·тег·ри·те·тът
мн.ч.		ин·тег·ри·те·ти
	членувано	ин·тег·ри·те·ти·те
бройна форма		ин·тег·ри·те·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

интегритет

1. книж. Цялостност, целокупност.
2. Честност, непоквареност.

Етимология

от лат. “непокътнатост, цялост; непоквареност, честност”

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

цялостност, целокупност, непокътнатост