импулс (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Книж. Подтик, подбуда, вътрешен стремеж за извършване, осъществяване на нещо.
  2. Биол. Внезапно, мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители.
  3. Електр. Протичане на ток в електрическа верига за извънредно кратко време, скок на напрежението в електрическа верига или на напрегнатостта на електромагнитното поле в пространството.

Етимология

— От лат. impulsus през нем. Impuls.

Фразеологични изрази

Импулсен телефон. Телефонна линия за ползване на определена услуга или за участие в радио- или телевизионно предаване, при която за една минута се отчитат определен брой импулси с начислен ДДС.

Превод

  • английски:
  1. impetus, incentive, urge
  2. (im)pulse
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски:
  1. der Anreiz, der Anstoß, der Impetus
  2. der Impuls
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи