имам
имам (български)
Сегашно време | имам |
---|---|
Мин. св. време | имах |
Мин. несв. време | имах |
Повел. наклонение | имай |
Мин. страд. причастие | иман |
Мин. деят. св. причастие | имал |
Мин. деят. несв. причастие | имал |
Сегашно деят. причастие | имащ |
Деепричастие | имай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Притежавам, разполагам с нещо. Нося някаква дреха. Притежавам качество, недосатък; някого, нещо. Притежавам по природа.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- притежавам, владея, съм собственик, държа, имам си, не съм лишен
- съдържам, включвам
- състоя се, съставен съм, включвам в себе си
- овладявам
Превод
|
|
имам (български)
ед.ч. | имам | |
---|---|---|
непълен член | има·ма | |
пълен член | има·мът | |
мн.ч. | има·ми | |
членувано | има·ми·те | |
бройна форма | има·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Мюсюлмански духовник в джамия.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|