икона
икона (български)
ед.ч. | ико·на | |
---|---|---|
членувано | ико·на·та | |
мн.ч. | ико·ни | |
членувано | ико·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- В християнската религия — култов образ на лица и събития от библейската история, на общохристиянски и национални светци или на изключителни по значения събития в историята на черквата.
- В източноправославната черква (от VI— VII в. насам) — вид произведение на религиозната живопис, изображение с религиозен сюжет, обикновено върху дъска или плоскост от друг материал, което е обект на поклонение.
- Прен. Човек, постигнал голям успех в определена професионална област (уточнена от определението), който е обект на голяма почит, възхищение, преклонение; идол // Компания, фирма, утвърдила се като обект на голяма почит, уважение поради качеството на произвежданата от нея продукция.
Етимология
От гр. είϰόνα, заето по черковен път; куна е от гр. Нар. ϰόῦνα или от ику́на (вж.). – От бълг. заето в рум. ikoánă, арум. Icoană «образ, гравиран образ, картина»; алб. ikónё е заето вероятно от гръцки.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
иконка, изображение, емблема, пиктограма, картина, снимка