излет

излет (български)

излет ±

ед.ч.		из·лет
	непълен член	из·ле·та
	пълен член	из·ле·тът
мн.ч.		из·ле·ти
	членувано	из·ле·ти·те
бройна форма		из·ле·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. "разходка сред природата, излизане извън селище"

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

екскурзия, разходка, обиколка, пътуване

Производни думи

излетач "турист" м. Ваз. 1901; излетен прил., излетник м.,