ибрикчия
ибрикчия (български)
ед.ч. | иб·рик·чия | |
---|---|---|
непълен член | иб·рик·чи·я·та | |
пълен член | иб·рик·чи·я·та | |
мн.ч. | иб·рик·чии | |
членувано | иб·рик·чи·и·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39
- Прислужник, който носи ибрика на турчин големец за измиване преди молитва или полива за измиване на гостите на официална трапеза[1]
- Низкопоклонник, подлизурко, мазник - обикновено използвано за българин, който угодничи на турците в контекста на Османската империя[1]
- Занаятчия, правещ ибрици
Етимология
Производно от ибрик, с наставката за занятие от турски произход -чия
Фразеологични изрази
Превод
|
|