зрелостник
зрелостник (български)
ед.ч. | зре·лос·т·ник | |
---|---|---|
непълен член | зре·лос·т·ни·ка | |
пълен член | зре·лос·т·ни·кът | |
мн.ч. | зре·лос·т·ни·ци | |
членувано | зре·лос·т·ни·ци·те | |
бройна форма | зре·лос·т·ни·ка | |
звателна форма | зре·лос·т·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
мн. зрѐлостници, м. Ученик, който завършва средно образование.
Етимология
от "зрял"
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
абитуриент, матуритант, абсолвент