зачевам
зачевам (български)
Сегашно време | за·че·вам |
---|---|
Мин. св. време | за·че·вах |
Мин. несв. време | за·че·вах |
Повел. наклонение | за·че·вай |
Мин. страд. причастие | за·че·ван |
Мин. деят. св. причастие | за·че·вал |
Мин. деят. несв. причастие | за·че·вал |
Сегашно деят. причастие | за·че·ващ |
Деепричастие | за·че·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип ,
(класификация — )
Етимология
Старобълг. зачѩти, зачьнѫ от *za-čentī, свързан с *konъ. Виж почвам.
Фразеологични изрази
Превод
|
|