заплата

заплата (български)

заплата ±

ед.ч.		зап·ла·та
	членувано	зап·ла·та·та
мн.ч.		зап·ла·ти
	членувано	зап·ла·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Определено парично възнаграждение на служител или работник, редовно изплащано в установени интервали от време.
2. Остар. Възнаграждение, обикновено в пари, заплатено за някаква услуга или за някакъв предмет.
3. Остар. Такса, налог.
4. Прен. Остар. Отплата. // Възмездие.

Фразеологични изрази

◊ На заплата съм. Работя, получавам заплата. Номинална работна заплата. Икон. Парична сума, която работникът получава срещу вложения от него труд. Реална работна заплата. Икон. Количество материални блага и услуги, които работникът може да закупи или заплати с работната си заплата. Стартова заплата. Финанс. Най-ниска заплата, определена предварително за някаква длъжност, която се получава при започване на работа на тази длъжност.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• плата, надница, хонорар, възнаграждение
• доход, заплащане, отплащане, компенсация, обезщетение
• приход, припечелени пари
• доходи, приходи, печалба
• плащане, отплата
• наем, награда