заек
заек (български)
ед.ч. | за·ек | |
---|---|---|
непълен член | за·е·ка | |
пълен член | за·е·кът | |
мн.ч. | зай·ци | |
членувано | зай·ци·те | |
бройна форма | за·е·ка | |
звателна форма | за·е·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 19a
- Малък тревопасен бозайник с дълги уши ,предните му крака са къси а задните са му дълги ,което му позволява да се предвижва на скокове.Отглежда се като домашно животно за добив на месо.
- Прен. Страхливец.
Етимология
старобълг. заѩць (Син. пс.), праслав. *zajęcь (< *zeh2-еnkos, като *měsęcь < *meh1ns-еnkos), вероятно сродна с лит. zuikis, (< *zuojekas с курийско z вместо ž), но старопрус. sasins/sasnis „заек“ в sasintinklo „мрежа за зайци“ (sasnitinklo?) е сродно с нем. Hase, англ. hare, староинд. śaśá-, ирл. ceinach „полска мишка, заек“. Няма сигурни ИЕ съответствия.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи