животно

животно (български)

животно ±

ед.ч.		жи·вот·но
	членувано	жи·вот·но·то
мн.ч.		жи·вот·ни
	членувано	жи·вот·ни·те

Съществително нарицателно име, среден род, тип 62

1. Организъм, представящ една от формите на живота и спадащ към останалата голяма група на органичния свят извън растенията, който се храни пряко или косвено с органични вещества, нуждае се от кислород за обмяната си и притежава системи от органи, със специализирана функция.
   • Живо същество, различно от човека.
2. За изразяване на неприязън или оскърбително отношение към някого.
   • Пренебр. Човек без достойнство, който угодничи, раболепничи.

Етимология

Старобълг. животьно, новообразувание от живот.

Превод

английски: animal (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ζώο (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: animal (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: animal (la) литовски: [[]]

немски: Tier (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: zwierzę (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: животное (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: животиња (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• добитък, скот, говедо, добиче, твар, звяр, хайван
• грубиян, брутален