жезъл
жезъл (български)
ед.ч. | же·зъл | |
---|---|---|
непълен член | же·зъ·ла | |
пълен член | же·зъ·лът | |
мн.ч. | жез·ли | |
членувано | жез·ли·те | |
бройна форма | же·зъ·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Украсена тояга – символ на власт, звание, заслуги, скиптър.
Етимология
старобълг. жьзлъ ῥάβδος (Супр.). Сродни форми: чеш., слов. žezlo „жезъл“, сърбохърв. жежељ, рус. жезл, жезел „кол, към който овчарите връзат кучетата си“. Няма сигурна етимология.
Фразеологични изрази
Превод
|
|