етноним
етноним (български)
ед.ч. | ет·но·ним | |
---|---|---|
непълен член | ет·но·ни·ма | |
пълен член | ет·но·ни·мът | |
мн.ч. | ет·но·ни·ми | |
членувано | ет·но·ни·ми·те | |
бройна форма | ет·но·ни·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- езикозн. Дума, с която се назовавава етническа общност (народ, народност и др.).
Етимология
От гр. έθνος „народ“ + ὀνυμα „име“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- етноним в РБЕ на ИБЕ