Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Духовен сан в християнската църковна йерархия, която се дава на лице, което управлява епископия; владика. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
- английски: bishop (en)
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: obispo
- италиански: vescovo
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: der Bischof
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: епи́скоп
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: évêque (fr)
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
владика, архиерей, първосвещеник
Сродни думи
Производни думи
