емигрант
емигрант (български)
ед.ч. | емиг·рант | |
---|---|---|
непълен член | емиг·ран·та | |
пълен член | емиг·ран·тът | |
мн.ч. | емиг·ран·ти | |
членувано | емиг·ран·ти·те | |
бройна форма | емиг·ран·та | |
звателна форма | емиг·ран·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Човек, който се е изселил от дадена държава. Например: напуска България, отива да живее в Германия. Така този човек емигрира от България.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
бежанец, беглец, изселник, преселник, изгнаник