дъб

дъб (български)

дъб ±

ед.ч.		дъб
	непълен член	дъ·ба
	пълен член	дъ·бът
мн.ч.		дъ·бо·ве
	членувано	дъ·бо·ве·те
бройна форма		дъ·ба
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Quercus

Етимология

Старобълг. дѫбъ (Супр., Euch. Sin.), също дѫбръ „гора“ < *dhombr-os (виж дъбрава). Развила се е като u-основа (дъбове). Най-вероятна връзка с герм. форми: стсканд. timbr, англосакс. timber, ст.в.нем. zimbar, англ. timber, нем. Zimmer „дървен материал, жилище, стая“, гот. timrjan „строя“. Връзка със ст.прус. dumpbis, лит. dumblas, латв. dumbrs „блато“, с предполагема еволюция на значението „блато“ > „гора“ > „дърво“. стгр. δέμω „строя“.

Превод

албански:  (sq) английски: oak (en) староанглийски: ac (ang) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: δρυς (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: roble (es), encina (es), carrasca (es) италиански: quercia (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: (die) Eiche (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: дуб (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки: dub (sk) словенски: dob (sl) сръбски: дуб (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: meşe (tr) украински: дуб (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: chêne (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски: dub (hr) чешки: dub (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)