думник

думник (български)

думник ±

ед.ч.		дум·ник
	непълен член	дум·ни·ка
	пълен член	дум·ни·кът
мн.ч.		дум·ни·ци
	членувано	дум·ни·ци·те
бройна форма		дум·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 500

1. Стар. Списък с думи, дадени по азбучен ред, книга с такъв списък, речник.
2. Клопфер, телеграфен апарат.

Етимология

дума + -ник

Превод

английски: dictionary, sounder арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: woordeboek баски hiztegi белоруски: ́слоўнік виетнамски: từ điển гръцки: Λεξικό датски: ordbog есперанто: vortaro естонски: [[]] иврит: מילון индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: diccionario италиански: glossario китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: lexicon литовски: [[]]

нахуатъл: tlahtōltecpantiliztli немски: Wörterbuch норвежки: ordbok персийски: [[]] полски: słownik португалски: dicionário румънски: dicţionar руски: словарь словашки: slovník словенски: slovar сръбски: rečnik тайландски: [[]] турски: sözlük украински словник унгарски: szótár фински: sanakirja френски: dictionnaire холандски: woordenboek хърватски: rječnik чешки: slovník шведски: ordbok японски: [[]]

Синоними

речник, словник, думотълковник

Сродни думи

думам, дума, дум, думен, думски, думка, думица, краедумски, думотълковник, думословие, думотворба, подумка,

Производни думи

людскодумник, новодумник, думниче, думничен