дубльор
дубльор (български)
ед.ч. | дуб·льор | |
---|---|---|
непълен член | дуб·льо·ра | |
пълен член | дуб·льо·рът | |
мн.ч. | дуб·льо·ри | |
членувано | дуб·льо·ри·те | |
бройна форма | дуб·льо·ра | |
звателна форма | дуб·льо·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Заместник на актьора във филм;
- Машина за сгъване на тънки стоманени листа на две преди валцуване.