дръжка (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Част на сечиво, уред, съд или друг предмет, за която той може да се хване.
  2. Стъбло на някакво растение (обикн. на цвете). [1]

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. handle, grip, (на инструмент) - shank, holder, (на кофа) - bail, (на врата) - (door-)handie, (door-)knob, (на нож) - haft, hilt, (на брадва) - helve
  2. (на плод ) - stalk, (на цвете, лист) - stem, footstalk, shank, petiole
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  1. дръжка в РБЕ на ИБЕ